По чия воля президентът Румен Радев е допуснал назначаването на служебен министър в неговото правителство, за който самият президент е разполагал с данни за наличие и на друго, все още не прекратено гражданство? Този въпрос се очертава все по-належащо на хоризонта от очакваното решение на Конституционния съд по казуса за Кирил Петков, което самият президент Радев пледира да отпадне, с аргументи за неоснователност и липса на предмет, тъй като Петков не му е вече министър, а от министерството взе да става политик. Въпросът е все по-тежък и належащ, след като министъра Кирил Петков е бил поздравен поименно заедно с президента Румен Радев от президента Джо Байдън в неговото публично видео-обръщение към Срещата на върха на американската инициатива „Три морета“ в София. Имало ли е преди това форми на натиск или някакъв тип договаряне, разговори с официални или неофициални представители на САЩ и техните служби за Радев да поеме риска и отговорността от нарушението на Конституцията? По чие предложение Радев изобщо е приел да назначава Петков, какви са писмените документи в президентството по въпроса и къде е самата декларация, която Петков бил подписал за липса на друго гражданство